Българката е красива жена. Най-красивата сред европейките. И сред жените на другите континенти – също. В демократичните години обаче българката започна да става рядкост в България. Тя радва все по-често очите на чуждите хора, а българите страдат от нейното отсъствие. Българката не само е красавица. Тя съчетава в едно много роли, непосилно бреме за останалите жени по света. Тя например може едновременно да готви нещо за домочадието, да работи по последния си проект, да изслушва тревогите на приятелите си, да мисли за домашното на децата, да слуша новините по телевизията и да се подготвя за човека, когото обича – с мисъл и еротична дреха. А сигурно може да прави и още нещо. И всеки ден да ходи на работа. Когато остане в България.

Така разпростряла се над всичко, българката успява да подреди дома си, да го почисти и поддържа в изряден вид, да посреща гости с невиждана дотогава гощавка, да забавлява компанията, да сервива и прибира мръсните съдове, и някак неусетно за другите на сутринта да няма и помен от голямото прати. И в същото време постоянно да изглежда усмихата, да не прозира и капка  умора в очите й, а само любов и доброта. Ето  такава жена иска мъжът, не само българинът,  всеки мъж по света. Не две в едно и дори не три в едно, а всичко в едно.

Никой не се отказва лесно от хубавото. Но българският мъж някак лесно пусна българската жена да иде зад граница и да остане завинаги там. Вайка се сега, ама – след  дъжд качулка…Е, останали са и у нас българки. Тези, които останаха в България, а имаха шанс да са извън нея, днес ги смятат за глупави. Но именно те, българките в България, са  истинските патриоти. Остават тук, въпреки мизерията. Живеят тук, въпреки ненормалния живот. Обичат България, въпреки всичко.

И с българките зад граница е така. Обичат България, въпреки разстоянието. Българските момичета стават съпруги на чужденци. Раждат чужди граждани, увеличават населението на чужди страни. Не на България. Това обаче е само отвън. Българката отглежда децата си и в чуждите страни, както векове наред българската майка е треперела над тях. Тя ги носи на ръце в чуждите къщи, докато има силите за това. Тя ги възпитава да бъдат добри граждани на чуждата страна, но и добри българи. Което означава – добри хора. Българката учи рожбите си  на родния език още от първия ден, в който я погледнат с любопитство. Тя им разказва приказки на български език, докато ги приспива. Тя им пее български песни, докато ги прегръща. Тя им показва българските традиции, докато растат. Но грижите й са наполовина от тези на българката в България.

Тръгнала е в чужбина с ясен мотив – у нас няма работещи закони, и това не се е променило до днес. С финансите все някак може да се справи, но не може сама да раздава правосъдие. Ненаказани остават  насилниците, крадците, педофилите, убийците.  А зад граница е осигурила на децата си като начало добро образование, после сигурно бъдеще и като цяло – спокоен  живот. На себе си – също.  Отишла е далеч от родината, където друга страна й е дала свобода. Свобода да работи и да живее.

Млади, красиви, умни са българките, които са отишли  в чужбина.  Не просто млади и хубави, а  най-добре подготвените, което значи  мозъчните клетки  на нацията ни. Те се установяват в чужди страни ,  намират  си работа, добре платена и престижна, защото я заслужават с качествата си. Получават и къща, и кола, и партньор. Веднага. Те не се връщат, не ги мъчи носталгия, защото се чувстват граждани на света. Умовете ни стават умове на чужди страни.  Но отвътре пак са си Българки.

Българката в чужбина всякак се опитва да помага на българката у нас. Тя организира благотворителни акции сред своите приятели в чужбина, за да направи подарък на своите приятели в България. Успява да осигури изложбени зали в Париж, за да даде шанс на художнички от България да покажат изкуството си навън. Отстъпва част от своето жилище в чужда страна, за да спести на студенти от България скъпия наем за квартира. Научава своите близки в чужбина на български – на нейния роден език.

Българката не е патриот само в семейството си, тя разпръсква българското навред. Може да покаже само веднъж  тайнството на българския танц пред чужденците  и те като в транс заиграват българските хора. Дори само веднъж да изпее родопска песен и те като в магия запяват след нея. Чудна жена е българката. Повлича  всички след себе си, а самата нея я влече към България.  Но не се връща. Сърцето й се пръска от мъка всеки ден, но страданието си остава само в нея. Не иска да тревожи близките си в чужбина, нито близките си в България.

Ето така постъпва българката. Красиво. Защото е красива жена. Най-красивата.

Вероятно също толкова красива е била българката Злата, която живяла през 18-ти век, според преданиетоот малка проличала нейната рядка красота, смиреност, благочестивост и чистата, а извънземната хубост на девойката й донася големи изпитания и става повод да бъде канонизирана за светица от Българската православна църква. На някои от иконите Светицата е изографисана в народна носия и се почита на 18-ти октомври.

От 2009 година Света Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българките в чужбина, на онези жени, които описах дотук, и в които със сигурност всеки българин е разпознал своя близка или приятелка, или позната. Държавната агенция за българите в чужбина учредява наградата "Българка та годината" на името на Света Злата Мъгленска, която вече пет години се връчва на 21 януари.  

Даже наивно идеалистично! Кога, обаче ще се върнат тези приплоди от чужденци в България и дали ще дойдат с добро, да милеят за България и да работя за нея, или поназнайваки езика, ще дойдат да заграбят де що е останало и да го продадат на враговете ни.